Преди години много ми харесваше да чета стихове с готически привкус. Втръснали ми бяха "стиховете захаринки", описващи величието и красотата на любовта. Разбира се, не отричам нейното вълшебство, но някак си не приемам показността на култовото "обичам те", и то със стичаща се захар и медовина от него. Направи ми впечатление колко внимание се обръща на тъмната страна на любовта. Като че умишлено хората си пазеха мислите от нея като от прокажена вещица. Но искаме или не, тя си е съвсем истинска, и е сред нас ! Както милата любов носи свръхемоция способна да ни накара да вършим и говорим нетипични за нас неща, така и тъмната любов има огромна сила, понякога дори по-силна от тази на светлата любов ! Защото тъмната любов, несподелената, грешната, обречената, може да накара човек дори да убие, или да се самоубие. И се заюудих защо на тази свръх емоция, способна на такава власт и с толкова сила в нея, не и се обръща внимание, а само малцина се осмеляват да напишат откровено за нея. Оказа се че имало и в мен някакъв усет към поезията, и вкарах този усет именно към тази тематика. Може би затова малко хора харесват стиховете ми, намерих приятели и съмишленици само сред готик средите, но това е субкултура. Типичните днешни хора избягват дори да допускат че любовта не винаги е "майски ден, където всички танцуват и пеят" . Но... това не ме стресна, защото аз не търсех публика или признание, а просто изразявах емоцията която чувствах !
Направих си страничка в Google Plus , където да си съхранявам стиховете, които не бих искал да изгубя. След известно време отворих достъпа за други хора до страничката ми, и не след дълго се оказа че почти 100 човека са последвали тази страничка, и интересно...предимно жени ! В Google Plus аудиторията не е толкова многобройна както във Фейсбук, но пък гарантирам че е много по-качествена откъм интелект ! Та тези около сто човека наистина са ми много скъпи именно заради това което са. Та като си отчетох този интерес към странните ми стихове, реших че може и на някой тук да му харесат, и затова тук ще ви предтсвая един от моите стихове. А ако на някой този стил му допадне , може да разгледа и страничката ми на следният линк :

https://plus.google.com/u/0/b/103572819117754954487/103572819117754954487


А ето и обещаното с стихче, с което да се представя поне пред четящите поезия :

Аз не мога да бъда съпругът ти
в телефона ти ровещ се нервно .
И на кротък агнец се преструва
а умът му се дави във черното.

И не искам да бъдеш слугиня
полудяла от прах и чорапи .
И с тревога в очите ти , сините ,
да се вайкаш че в кухнята капело .

Искам огън да бъдеш, да светиш...
как съм твоята страст да се чудя .
Да рисувам лика ти в куплети ,
да ме е страх да не те изгубя .

Да те чакам с колата във тъмното ,
щом те видя - дъхът ми да спира .
Да те връщам във къщи по съмнало ,
да не бързам да се прибирам .

А във нас ще си пусна пералната ,
ще си сготвя набързо спагети .
А съпругът ти - официалния !?
Той дори не те вижда , проклетникът !

автор: Ники